Online адвокат

Дискриминация по признак лично положение

28 Dec 2018

Върховните ни съдии установяват, че за да е налице нарушение на Закона за защита от дискриминация е необходимо фактическите действия по твърдяното третиране да се подведат под хипотезата на правните норми, регламентиращи съответната форма на дискриминация – пряка, непряка, тормоз. Фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване в хода на съдебното производство установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. Следователно, за да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство трябва да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. В Решение № 10811 от 11.09.2018 г. по адм. д. № 1620/2017 се посочва, че законодателят не е дал легално определение на защитения признак лично положение. За разлика от други защитени признаци – пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак лично положение няма еднозначно, прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация.