Online адвокат

Недействителност на трудовия договор

23 Feb 2019

1. Основания за недействителност.
Съгласно Кодекса на труда /КТ/ основанията за недействителност на трудовия договор  са 4: 
- Противоречие със закона – то е налице, когато индивидуалният трудов договор (ИТД) противоречи на разпоредбите на закона (напр. сключване на ТД с лице, ненавършило минимална възраст за приемане на работа); 
-Противоречие с колективния трудов договор (КТД) – то е налице, когато ИТД съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни от установените с КТД. Съгласно КТ - с ИТД могат да се предвиждат клаузи, които са по-благоприятни от условията на труда, установени с КТД. ( напр. такова основание ще бъде налице, когато с ИТД е договорен по-нисък размер на трудовото възнаграждение); 
- Заобикаляне на закона – то е налице, когато с трудов договор  се постига по заобиколен път забранен от закона резултат, без изрично да се нарушава законовата забрана, като се използват празноти в закона или като на няколко етапа се постига забраненият резултат;
- Заобикаляне на КТД – то е налице, когато с КТД е установен определен размер на допълнителен годишен отпуск за ненормиран работен ден, а работодателят , за да избегне това, променя длъжностното наименование на трудовата функция, без да променя трудовите задължения на работника или служителя . За да произведе действието си, недействителността (Нд) на трудовия договор  е необходимо да бъде обявена. Обявяването на Нд означава нейното установяване и провъзгласяване. По този начин тя бива узнавана. От този момент насетне страните и третите лица могат да се позовават на нея и на нейните последици. Компетентният орган за обявяване на Нд на ТД е съдът, а редът за разглеждането се съдържа в КТ. 
2. Особености на недействителността. 
Институтът на недействителността на трудовия договор е намерил своето систематично място в Глава пета „Възникване и изменение на трудовото правоотношение”, Раздел І, чл. 74 и сл. от Кодекса на труда. За разлика от прекратяването на трудовия договор, настъпващо по волята на страните по него, необходимо е неговата недействителност да бъде обявена, за да произведе своето действие. Компетентният орган за обявяване на недействителността е съдът – с едно изключение, свързано с приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по закон възраст, в който случай недействителността се обявява от инспекцията по труда с постановление (чл. 74, ал. 2 КТ). Необходимо е да се подчертае, че в процедурата по обявяване на недействителността не се прилага предвидената в чл. 333 от Кодекса на труда специална закрила за определени категории работници или служители.
Поради специфичните характеристики на трудовото правоотношение, при обявяване на недействителността на трудовия договор тя не се квалифицира като нищожност или унищожаемост на договора – две категории, които водят до различни правни последици при облигационните сделки. 
Кодексът на труда говори само за недействителност на трудовото правоотношение, като за приложението на този правен институт, касаещ в голяма степен правото на работника на отпуск, на трудово възнаграждение и трудов стаж, е необходимо на първо място да са налице предвидените в закона основания за обявяване на недействителност, и второ, съответният недостатък да не е отстранен или отпаднал (чл. 74, ал. 6 КТ). 
В последния случай недействителност на трудовия договор не се обявява, а след отстраняване или отпадане на недостатъците му той продължава да съществува съобразно установеното правно положение. На същата плоскост е предвидено и поставеното от законодателя условие, касаещо невъзможност за работодателя да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.  Съобразно естеството на обуславящия я недостатък, недействителността на трудовия договор бива пълна (недостатъкът е изключително съществен и засяга самото съществуване на трудовото правоотношение) или частична (само отделни клаузи от договора са недействителни на посочените по-горе основания, но тяхната недействителност не засяга изцяло съществуването на трудовото правоотношение). 
При частичната недействителност до нейното прогласяване се прилага законът или сключеният колективен трудов договор (чл. 74, ал. 4 КТ). В общия случай, при обявяване на недействителността на трудовия договор от съда, производството е трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ. Компетентен да разгледа този спор е съответният районен съд. Искът е конститутивен и с него се търси промяна в правното положение между страните по делото – работник или служител и работодател. Необходимо е да е налице правен интерес от предявяване на иска – същият може да бъде предявен от страните по договора или от контролен или друг компетентен орган, установил основанията за недействителност в хода на извършената проверка, като в последния случай искът се основава на съществуващия обществен интерес. 
Съгласно посоченото в съдебната практика инцидентен установителен иск за обявяване недействителността на трудов договор би могло да предяви и трето за правоотношението лице, в случай, че съдът го приеме за допустим въз основа на съществуващ правен интерес. Разяснено е, че такъв интерес може да бъде обоснован единствено по отношение на тези трети лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на правоотношението. Интерес от установителен иск липсва, когато правото на третото чуждо на правоотношението лице може да се осъществи по друг процесуален ред – чрез осъдителен или конститутивен иск, без предявяване на установителния иск. Освен с отделен иск (включително инцидентен установителен иск), недействителността на трудовия договор може да се предяви и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор. Страните не могат да се позовават извънсъдебно на недействителността на трудов договор и на последиците ?, тъй като те се прилагат в отношенията им само след като съдът я е обявил по предвидения за това ред в Кодекса на труда – с диспозитива на решението или при зачитане на обусловеното от нея право, когато е предявено с възражение от страните. 
По този начин в съдебната практика са очертани максимално широко правните възможности, които имат страните във връзка с евентуалното обявяване на недействителността на трудовия договор или на отделни негови клаузи чрез институтите на гражданския процес.
3. Обяване на недействителността.
КТ определя, че трудовият договор се обявява за недействителен от съда, както и че това става по реда на глава осемнадесета. В тази глава е определено например кои спорове са трудови. И е посочено, че такива са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Посочено е каква е давността, в какви срокове трябва да се предявят исковете пред съда. За горепосочените договори трябва да важи общият 3-годишен срок. Този срок тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Срокът не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда. Пак тук е посочено и че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Както и че те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.
В случаите, когато трудовият договор обаче е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността се обявява от Инспекцията по труда. Посочено е, че в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от горепосочените основания, то той трябва незабавно да сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. По съдебния ред могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.
КТ разпорежда, че страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани. Важно е да се знае, че при обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на КТ, които се отнасят до закрилата при уволнение. Сред тях са закрилата за уволнение на майки с деца до 3 години, трудоустроени, хора в отпуск и др. Когато договорът е недействителен, то и те не могат да ползват правилата за закрила.
Според чл.75 от КТ, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Тези правила се прилагат и в случаите, когато са обявени за недействителни отделни клаузи на трудовия договор.